2 февруари се отбелязва като Ден на влажните зони
На 2 февруари 1971 година в иранския град Рамсар е учредена Конвенция за влажните зони с международно значение, затова тази конвенция е известна като Рамсарска, а денят се отбелязва като Ден на влажните зони.
Основната цел на международния документ е да се обединят усилията за опазването на важните екосистеми, каквито са влажните зони, чрез устойчивото им управление.
Всяка една от страните по конвенцията поема международни ангажименти по запазване и управление както на местообитанията, така и на свързаните с тях водолюбиви птици. Членове на Рамсарската конвенция са повече от 130 страни. Всяка държава, която е приела конвенцията, предлага влажни зони в рамките на своята територия, които да бъдат включени в списъка на зоните с международно значение. В този списък на конвенцията са включени над 1 200 рамсарски места с площ над 100 милиона хектара.
В България конвенцията е в сила от 24.01.2006 г.
Съгласно Закона за биологичното разнообразие влажни зони са езера, блата, тресавища, торфени блата или вода – независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни; вода, която е статична или течаща, прясна или солена; области с морска вода.
Влажните зони имат редица важни екологични функции:
- Те са регулатори на водните режими;
- Те са местообитания на многообразна флора и фауна;
- Те са един международен ресурс, свързан със сезонната миграция на видовете;
- Играят важна роля в пречистването на водите;
- Представляват ресурс с голяма икономическа, културна и научна стойност;
Влажни зони с международно значение на територията на Република България са : резерват "Сребърна" , езерата Дуранкулак и Шабла, комплекс "Беленски острови", остров Ибиша – на река Дунав, защитена местност "Поморийско езеро", защитена местност "Пода," езеро Вая, резерват "Атанасовско езеро" и резерват "Акутино".
